130 години свобода... Колко много звучи и колко малко. Колко далечен изглежда онзи трети ден на март през 1878 г., а всъщност оттогава са живели само няколко поколения българи. Колко отдавна са изречени думите “Плевен падна!”, а още кънтят ясно в душите ни. Колко отдавна руските войски са влезли в София, а все още чуваме тропота от копитата на конете им.
Колко много хора са дали живота си за нашата свобода, а колко малко имена са ни известни. Колко голяма е била Санстефанска България, а колко е малка сега родината ни. Колко много твърдим, че обичаме България, а колко малко знаем за нея. Колко много завети на видни българи са стигнали до нас, а колко малко от тях спазваме. Колко много сме оплювали България, а колко малко сме й дали. Колко много се оплакваме, а колко малко правим, за да променим нещо.
3 март не е просто дата и Санстефанският мирен договор не е просто къс хартия. Той е възраждането на Стара Велика България и първите й стъпки към новото европейско семейство. Само че, за да сме част от него, трябва да бъдем с гордо вдигната глава и да отстояваме принципите си. Защото, докато 3 март е просто един неучебен ден за учениците, макар и свободна, България ще бъде потъпквана!
Гледайки зарята, си спомни думите на онези, които дадоха живота си за твоята свобода! А когато чуеш българския химн, се изправи и сложи ръка на сърцето си. Усещаш ли го как бие? За теб, за свободата, за България! Честит празник!