Посветено на хората, които си мислят, че животът е един и грешките в настоящето не са от значение за бъдещето. Не всяка грешка може да бъде поправена...

Винаги съм смятала, че изневярата е нещо непристойно и съм осъждала тези, които мамят половинките си. За мен тя е предателство, дори грях. И въпреки това, всеки носи доза грях в душата си. Животът е кратък и човек трябва да вкуси от удоволствията на непознатото, непозволеното. Питала съм се: “Защо му е на някого да изневерява, след като има до себе си едно любящо същество?” Често с приятелката ми сме обсъждали тази тема. Никога не си бях представяла, че един ден ще изпитам подобно желание...  
Гаджето ми беше всичко за мен - влюбих се в топлия му и пронизващ поглед, и пожелах да бъдем завинаги заедно. Връзката ни беше щастлива и двамата давахме всичко от себе си, за да запазим страстта и романтиката. Не мислех, че съм способна да открия в друг това, което намерих в него, че някой ден отново ще мога да флиртувам с непознати мъже и да усещам онова приятно гъделичкане в стомаха.
Така беше, докато не срещнах нов човек. Изведнъж нещата се преобърнаха и след всяка среща с него имах чувството, че тръпката във връзката ми угасва. Сякаш се прераждах, когато симпатичният нов познат застане до мен, но същевременно усещах болка, едно вътрешно изгаряне при мисълта за гаджето ми. Усещах, че летя и едновременно се чувствах гузна, че сърцето ми е започнало да изпитва такова чувство. Не исках да призная и дълго отричах дори пред себе си, че нещо във връзката ми се пропуква, че скуката и еднообразието бавно нахлуват в живота ми.
Накрая започнах все по-често да се замислям колко безумно желая другия. Само веднъж. Само за една нощ. И край! Не исках нищо повече, защото знаех, че това ще ме направи най-щастливата жена. Имах нужда да усетя отново, че съм обичана и желана, тъй като въпреки всички усилия на гаджето ми, не се чувствах достатъчно удовлетворена.
Отидох при най-добрата си приятелка. Още преди да прекрача прага започнах да плача. Споделих й желанието си да спя с “новия”. Отначало тя отказа да ми повярва. Понечих да си тръгна, но тя ме спря:
- Не, чакай. Съжалявам. Сигурна ли си? Сега, когато връзката ти върви толкова добре?
След като поговорихме и й споделих душевните си терзания, тя ми разказа една история: красива млада омъжена англичанка се влюбва в италианец, но заради клевети по негов адрес, решава да остане при съпруга си. Италианецът решава да се върне в родината си. В деня на заминаването му англичанката разбира, че всичко, което са й казали, е клевета. В отчаянието си тя хваща първия самолет до Италия, решена да се бори за любовта си. Съдбата обаче не й дава този шанс. Самолетът катастрофира и тя загива в пламъците.
- Не винаги имаш втори шанс да получиш това, което наистина искаш - свърши разказа си тя. - Затова, ако си сигурна в своите желания, послушай сърцето си. То никога не лъже!
Облекчена и окуражена, два дена след това преспах с новия си познат. Изневерих и сега боли. Приятелят ми не разбра нищо и все още не знае. Дали това ще се повтори с друг? Не! Сега, когато съм сама в стаята, сълзите се стичат по бузите ми. Заслужаваше ли си? Защо се поддадох, защо го направих? Как ще го погледна в очите? Какво да направя, за да спра да мисля за това, да спре и чувството за вина и предателство?
Сега разбирам, що за момиче бях: наивна, глупава и егоистична. Но каквото и да сторя, както и да се държа с приятеля ми, знам, че никога няма да заслужавам чувствата и подкрепата му...