Мрак лъха от нашите сърца,

роден от ледени сълзи...

Как след нелепата смърт на едни деца

угаснаха всички звезди.

Мрак обгърнал е света,

роден от жестоката съдба...

И едни мечти угаснаха в нощта,

погълнати за миг от „пепелта”.

Леденият дъжд не спира да вали,

а болката в душата продължава да боли.

Леденият дъжд от ледени сълзи

сипе мъка, тъга и разбити мечти!

Но искам аз сега да зная,

дали врати за тях отваря рая...

Сърцето боли и все боли,

а дъждът все повече вали...