Тя стоеше върху стария дървен стол,по средата на стаята и си мислеше...Едри сълзи се ронеха от очите и и сърцето и се късаше,ала тя сякаш не обръщаше внимание:просто стоеше неподвижно,забила поглед в една точка.Дишаше бавно и не помръдваше...Бе забила поглед в неговата снимка...Зад стъклената рамка неподвижно стоеше неговия образ-той се бе усмихнал и сякаш я гледаше. Тя потъваше в очите му и от главата и не излизаше мисълта за него....Това сякаш я убиваше.Но трябваше да се примири.Да се примири с това,че той си тръгваше.Че нямаше да го види никога повече. Тя се върна назад....назад във времето,в спомените... Спомни си за отминалите дни,старите училищни порти,приятелите,учителите... Спомни си че още тогава той беше с нея,спомни си как едва дочакваха училищните междучасия,за да се видят отново,за да се прегърнат...Как той и носеше цветя почти всеки ден,как вечер хвърляше камъчета по прозореца и,а тя тихо се промъкваше и излизаше навън-при него.Как бягаха заедно по морския бряг,по пясъка,а морето се плискаше в босите им крака.Как гледаха заедно залеза-прегърнати,полегнали върху зелената трева.Спомни си как през горещото лято вървяха боси по горещия асвалт и как той я носеше на ръце,когато беше много горещо...Как се смееха заедно,как той я утешаваше,когато и беше тъжно и колко се обичаха-как любовта им премина през всичко това и оцеля,как нищо не можеше да ги раздели...Но ето че вече се появи пречка,която щеше да ги раздели-завинаги. Ала тя го обичаше толкова много,той значеше толкова много за нея...Как щеше да се примири с това,с това че той ще замине?! Не мислеше за причините,нито за това дали ще го види някога-тя мислеше само за това че той си тръгва... След малко вратата се отвори и той влезе в стаята.Тя вдигна поглед към него,а сълзите не спираха да се "прокрадват" в очите и.След като я видя-такава,каквато никога не я бе виждал-толкова тъжна и самотна-толкова му дожаля за нея...Но той не можеше да направи нищо-бе безсилен. Момчето сведе глава и промълви: -Съжалявам... Момичето стисна очи,започна да плаче-стана,блъсна стола настрани изтича до него и го прегърна силно. Тя искаше да го спре...или поне да можеше да го направи,но знаеше че няма начин...Нямаше причина,която да го спре. -Ще ми липсваш.-отвърна тя. -Много.... Той я се присегна и взе куфара,който стоеше на леглото. -Ще те видя ли някога...отново?-попита тя. -Не знам...вече не знам нищо...нищо.-прошепна той. -Имам да ти кажа толкова много...но сега трябва само да ти кажа най-важното....ОБИЧАМ ТЕ!-извика той. -И аз те обичам.-отвърна безнадеждно момичето. Той въздъхна тежко и успя да каже само "Сбогом",тя се притисна силно в него и те се целунаха... Вратата се затвори след него,това беше последната им целувка.