Признавам, и аз си задавах този въпрос и мислех, че отговорът не ме интересува. Казвах си: “Какво пък? Тези, на които отдавам нощите си, нямат достъп до истинската ми същност!” Мислех, че мога да съм една през деня и друга през нощта. И аз слагах тонове грим и това беше маската, под която скривах момичето, което бях. Високите токчета ми даваха илюзията, че съм високо - над всички. А пък бях сред тях. Нищо и никой не можеше да ме спре. Нито родителите ми, които лъжех по всякакъв начин. Нито приятелите, които ми четяха морал. Нито ценностите, над които смятах, че съм. Нищо и никой не ме спираше! Прекарвах нощите си в поредния клуб. Попаднах във всички възможни неподходящи компании. Бях в обятията на този и онзи неподходящ мъж. И бягах от разговорите, от упреците, от намеците, от погледите. Вярвах, че съм над всичко. Вярвах, че в дискотеката, в поредната компания от непознати, в поредния чужд човек не оставям нищо от себе си. Вярвах, че си играя с хората...

Признавам. Бях наранена, изоставена, невярваща в себе си, в приятелството, в любовта, в доверието и ценностите. Бях сама, с разбито сърце и една болка в него. И бягах от болката, криех се от нея, опитвах се да я надхитря. Самоунищожавах се с алкохол, цигари, непознати, купони и препускане между тях.
Признавам. Сега знам, че сгреших. Сега разбирам заблудите си или може би чак сега имам смелостта да погледна истината в очите. А тя е, че имах нужда от толкова маски, за да се покажа друга - такава, каквато мислех, че ще се харесам. Истината е, че алкохолът ми даваше убежище, че зад цигарения дим криех едни безкрайно истински очи, непасващи на външността ми. Истината е, че бях еднодневката за този и онзи, че съсипах стойностни връзки, че загубих хора, на които държах, че нараних такива, които не заслужават.
И между всички лутания губех парче по парче себе си.
Но сега съм пак цяла. Сега отново търся любовта на светло. Сега знам, че онези нощи убиваха красотата ми и че никой не ме заслужаваше. Сега знам, че не ми е нужен алкохол, за да се забавлявам, че само с истински приятели съм себе си. Сега не ми е нужно препускането от флирт във флирт. Сега не се крия зад грим, токчета и дрехи. Защото не намерих лек, утеха и забрава. Сега казвам истината и дано ти не се нуждаеш от тази истина.