Просто любов

Търсиш я по трънливи пътеки, в дълбоки гори, по забравени пътища. А я срещаш до теб. Скрита зад ъгъла. Трепереща, разридана, изоставена. Смачкана от човешката злоба. Едва дишаща. Едва жива.
Прибираш я в сърцето си - нея, любовта. Малка и незначителна. Започваш да се грижиш за нея. Стопляш я и я нахранваш с илюзиите, с надеждите си. Вярваш й безгранично. Как да не вярваш на това безпомощно създание, върху което се смили? А тя расте и събира сили, превзема цялото ти същество. Завладява мислите ти, чувствата ти, сърцето ти е нейно. На нея, величествената и непобедимата, на любовта.

Дарява ти мигове, в които летиш. В които егоистично виждаш само онова, което те интересува. Дава ти смелост. Подарява ти усмивка. Забравяш да мразиш. Забравяш да мислиш за себе си. Мислиш само за нея. За любовта, даряваща щастие, за единственото нещо, заради което си струва да живееш.
В един миг тя решава, че всичко, което й даваш, вече е недостатъчно. Усещаш как си отива. И всичко, което ти е давала, се превръща в отчаяние. Отчаяние да я запазиш, да я задържиш, да я върнеш. Но тя си отива. Напуска те. И оставя след себе си разруха. Изтича между пръстите ти, а ти не можеш да я хванеш и да я спреш. Защото тя е неуловима. И незабравима. Остава в спомените и мислите. Убива те с мъката по необратимото. Прокрадва се в мечтите ти, в сънищата ти. Но не се връща. А ти не я забравяш. Единствена и неповторима... Просто любов.